CV Dr Filchev

К Р А Т К А П Р О Ф Е С И О Н А Л Н А Б И О Г Р А Ф И Я
на
Д-р Слави Иванов ФИЛЧЕВ ДМ,

ПЕРСОНАЛНИ ДАННИ:

Роден на 21.06.1956 год. в гр. Видин.
Женен, две деца.
Настоящ служебен адрес: София 1233, бул. Ген. Столетов 67А, Детска клиника, Пета МБАЛ София, тел. 02/ 9268 272; 271, e-mail: filtchev_s@abv.bg
GSM 0887300074

ОБРАЗОВАНИЕ

1983 - Диплома за висше медицинско образование – Медицинска академия – София. Среден успех от следването – Отличен 5.64, успех от държавните изпити – 5.67
1990 – Защита на докторска дисертация на тема: “Оценка на функционалните характеристики на дихателната система у деца с бронхиална астма в ремисия” – Шльонска Медицинска Академия, Полша, Институт на Майката и Детето - Рабка
1994 – Диплома за специалност по педиатрия
2004 – Диплома магистър по здравен мениджмънт – УНСС, София
2009 – субспециалност “Детска пневмология и фтизиатрия”

ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ

1983-1986 – Ординатор в Детска болница за белодробни заболявания в гр. Трявна. Работи върху белодробната хронична патология, фтизиатрията и бронхографията в детската възраст.
1986-1990 – Редовна аспирантура в Национален институт на майката и детето (Рабка), Център за детското здраве (Варшава) и Шльонска Медицинска Академия (Забже), Полша. Работа върху проблемите на детската пулмология, диагностиката на астмата, бронхиалната хиперреактивност и бодиплетизмографията в кърмаческа възраст, както и в клиничните звена на тези институти.
1992-1993 – Научна работа по трудов договор “poste vert” по проект на INSERM в университетската болница на Universite Sud de Paris – Hopital Antoine Beclere – Clamart, Франция. Изследвания в Клиниката по неонатология върху кардиорегулацията и дистрибуцията на стадиите на съня у деца с бронхопулмонална дисплазия. Опит в полисомнографията при деца и възрастни и функционалната белодробна диагностика при недоносени новородени.
1997-1998 – Пост-докторална специализация в Лабораторията за физиологична адаптация (URAPC) на Медицинския факултет на Universite dе Picardie, Amiens (Франция) върху дихателната хеморегулация и определяне капилярния белодробен дебит у деца с белодробни заболявания. Стаж в Клиниката по функционална диагностика и в Детската пулмологична клиника и Неонатологичната клиника на Университетската болница “Centre Universitaire Hopital Nord d’Amiens”.
от 1990 - 2009 – главен асистент към Катедра по педиатрия на МУ – София в Детска клиника по пулмология и респираторна алергия на Университетска МБАЛ “Александровска” и Детско вътрешно пулмологично отделение. Завежда Лабораторията по функционална диагностика на дишането към Детска клиника. Провежда лекции, упражнения и курсове по педиатрия на студенти, стажанти и специализанти.
Притежава богат 25-годишен клиничен опит по обща и спешна педиатрия, детска пулмология, алергология и функционалистика.
Автор на 63 научни труда. Деветнадесет авторските научни трудове са публикувани в реномирани чуждестранни периодични научни издания. Импакт фактор на публикациите – 25, индивидуален импакт фактор – 5,1. Цитати: 42, от които 38 в чужди научни издания. Активно участие с авторски работи в 43 научни конгреси и конференции, от които 24 в чужбина.
Член на European Respiratory Society (ERS) от 1987 год. Член на редакционната колегия на списание “Медицински преглед”. Член на Българското педиатрично дружество, Българското дружество по пулмология и Дружеството по детска пневмология и фтизиатрия.

ЕЗИЦИ
Писмено и говоримо: френски, английски, полски, руски



СПИСЪК НА НАУЧНИТЕ ТРУДОВЕ И ЦИТАТИ

на Д-р СЛАВИ ИВАНОВ ФИЛЧЕВ, ДМ.

I. ДИСЕРТАЦИЯ И НАУЧНИ ТРУДОВЕ, СВЪРЗАНИ ТЕМАТИЧНО С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1.Филчев С: Оценка на функционалното състояние на дихателната система при деца с бронхиална астма в ремисия на възраст 5-17 години. Дисертация 1989, Рабка, Институт на майката и Детето, Полша
2.Filtchev SI, Haluszka J: Lung function in the symptom-free bronchial asthma. Abstract book, 13th Annual Meeting of the Pediatric Pulmonologists from Eastern Europe. 1988. Rabka, p. 73
3.Filtchev SI, Haluszka J, Willim G, Tomalak W: State of lung inflation in symptom-free asthmatic children. Europ Respir J, 1990, 3, suppl.10, 267-268s
4.Haluszka J, Willim G, Filtchev SI: Limitation of exercise capacity in asthmatic children – a specific problem or the effect of their physical inactivity? II Meeting Pneumologia e Medicina dello Sport, 9-10 Aprile 1992, Madesimo, Italia

II. ТРУДОВЕ, ПУБЛИКУВАНИ В ПЕРИОДИЧНИ НАУЧНИ ИЗДАНИЯ

А. ПУБЛИКАЦИИ В ПЕРИОДИЧНИ НАУЧНИ ИЗДАНИЯ В ЧУЖБИНА

5.Filtchev SI, Haluszka J, Werys R: The usefulness of the challenge with 10% KCl for diagnosing asthma in children. Europ Respir J, 1989, suppl.5, 303s
6.Cutrera R, Haluszka J, Willim G, Filtchev SI, Merolla R, Rochetti: Analysis of expiratory pattern after bronchoprovocation test in asthmatic children. Europ Respir J, 1989, 2, suppl.8, 819s
7.Haluszka J, Willim G, Cutrera R, Ronchetti R, Filtchev SI: A correction formula for computing specific airway resistance from a single-step measurement. Pediatr Pulmonol, 1989, 6, 118-121
8.Willim G, Haluszka J, Filtchev SI: On the correspondence between Raw and Roc. Europ Respir J, 1989, suppl.5, 334s
9.Cutrera R, Filtchev SI, Merolla R, Willim G, Haluszka J, Ronchetti R: Analysis of expiratory pattern for monitoring bronchial obstruction in school-age children. Pediatr Pulmonol, 1991, 10, 6-10
10.Filtchev SI, Curzi-Dascalova L, Spassov L, Kauffmann F, Gaultier Cl: Effects of mild hypoxaemia on heart rate variability in infants with bronchopulmonary dysplasia (BPD) during sleep. Eur Respir J, 1993, 6, suppl.17, 212s
11.Curzi-Dascalova L, Filtchev SI, Spassov L, Gaultier Cl, Kauffmann F: Sleep states and effect of mild hypoxia in infants with bronchopulmonary dysplasia. J Sleep Res, 1994, 3, suppl.1, 52
12.Filtchev SI, Curzi-Dascalova L, Spassov L, Kauffmann F, Tranh HTT, Gaultier Cl: Heart rate variability during sleep in infants with bronchopulmonary dysplasia. Effects of mild decrease in oxygen saturation. Chest, 1994, 106, 1711-1716
13.Bouferrache B, Filtchev S, Krim G, Marbaix-Li Q, Freville M, Gaultier Cl: Comparison of ventilatory response to hyperoxic test and alternating breathing test in infants. Am J Respir Crit Care Med, 1999, 159, 3:A676
14.Bouferrache B, Filtchev SI, Leke A, Marbaix-Li Q, Freville M, Gaultier Cl: The hyperoxic test in infants reinvestigated. Am J Respir Crit Care Med, 2000, 161, 160-165
15.Filtchev S, Dimov V, Rafailova H, Kufarjieva A, Kalev I: The role of tidal breathing analysis for evaluation of bronchial obstruction in children. Alergie, 2001, 3, suppl.1, 55
16.Perenovska P, Kalev I, Raicheva L, Filtchev S: Pulmicort turbohaler in the treatment of asthma in childhood. Alergie, 2001, 3, suppl.1, 85
17.Bouferrache B, Filtchev S, Leke A, Freville M, Gallego J, Gaultier Cl: Comparison of the hyperoxic test with the alternate breath test in infants. Am J Respir Crit Care Med, 2002, 165, 206-210
18. S.I.Filtchev , L.N. Raicheva, V.V. Dimov, I.K. Kalev. Efficacy of sаlmeterol/fluticasone propionate combination administered via Diskus inhaler in children with asthma. Asthma posters of the ERS Annual Congresss 2002, Stockholm, PosterView-on-Disk, Altana
19.Filtchev S., Raicheva L, Kufardjieva A, and Kalev I: Is tidal breathing analysis (Tpef%Te) useful for detection of airflow obstruction in childrem with cystic fibrosis? Buletin A.R.M. 2003, 10, 1; 5
20.S. Filtchev, V. Dimov, M. Yankova, K. Uzunova-Dimova, S. Randhawa: Is Tidal Breathing Analysis Useful for Diagnosis of Airway Obstruction in Children? The Journal of Allergy and Clinical Immunology, February 2008, Vol. 121, Issue 2, Page S78.
21.V. Dimov, S. Filtchev, K. Uzunova-Dimova, S. Randhawa:.Effect of Combined Budesonide/Formoterol 160/4.5 mcg (Symbicort Turbuhaler) on Lung Function and Symptom Control in Children with Moderate Persistent Asthma. The Journal of Allergy and Clinical Immunology, February 2008, Vol. 121, Issue 2, Page S156.

B. ПУБЛИКАЦИИ В ПЕРИОДИЧНИ НАУЧНИ ИЗДАНИЯ У НАС

22.Филчев С, Халушка Я, Вилим Г, Лалов В: Стандартизация на функционалните изследвания у децата I. Дифузия на газовете и белодробни обеми. Педиатрия, 1992, 31, 3, 43-45
23.Филчев С, Халушка Я, Вилим Г, Лалов В: Стандартизация на функционалните изследвания у децата II. Максимални експираторни дебити, механика на дишането и бронхопровокационни тестове. Педиатрия, 1992, 31, 3, 46-48
24.Филчев С, Халушка Я: Диагностична стойност на бронхопровокационния тест с 10% КСI у деца с бронхиална астма. Алергия и астма, 2000, 2, 29-32
25.Филчев С: Как да си изберем спирометър. GP News, 2001, 3, 16-17
26.Филчев С, Калев И: Изследване на дихателната функция в кърмаческа и ранна детска възраст. Пневмология и фтизиатрия, 2000, 35, 3, 17-21
27.Филчев С, Калев И: Изследване на хеморецепторния контрол на дишането при кърмачетата. Съвременна медицина, 2001, год. LII, 3, 21-25
28.Филчев С: Хранене на кърмачето. Лекарска практика, 2001, 2, 39-42
29.Димов В, Филчев С, Калев И: Генетични основи на бронхиалната астма – нови открития със значение за терапията, Алергия и астма, 2001, 1, 3-6
30.Филчев С, Калев И: Остри пневмонии у децата – диагноза и поведение. Медицинска практика, 2001, 9, 7-10
31.Филчев С: Синдром на обструктивна сънна апнея (СОСА) при децата, Лекарска практика, 2001, 3, 43-46
32.Куфарджиева А, Галева Ив, Филчев С, Калев И: Нашият опит в приложението на Pulmozyme при лечението на респираторната симптоматика у болни с муковисцидоза. Педиатрия, 2001, 2, 41-43
33.Филчев С: Бронхиална астма в детската възраст. Лекарска практика, 2002, 1, 38-40
Филчев С: Лечение на бронхиалната астма в детската възраст. Лекарска практика, 2002, 1, 41-44
34.Филчев С: Дихателна функция и сън. Педиатрия, 2002, 1, 6 -11
35.Филчев С: Свързани със съня дихателни нарушения. Педиатрия, 2002, 2, 11-17
36.Райчева Л, Филчев С, Димов В, Цочева И, Калев И, Кантарджиев Т: Случай с дисеминирана нокардиоза при момче с диабет, дишащо ацетоново лепило. Съвременна медицина, 2002, 4, 42-47
37.Филчев С, Филчева М: Бременност и бронхиална астма. Акушерство и гинекология, 2002, 3, 31-36
38.Филчев С, Еленчева Е, Димов В, Райчева Л, Цочева И, Калев И: Нокардиоза – случай от практиката. Рентгенолотия и радиология, 2002, 4, 312-315
39.Димов В, Калев И, Филчев С, Панова М: Повръщане в детската възраст. Съвременна медицина, 2002, 5, 32-37
40.Филчев С, Райчева Л, Димов В, Калев И: Ефикасност на комбинацията salmeterol/fluticasone propionate (Seretide), инхалирана чрез Diskus при лечението на деца с астма. Пневмология и фтизиатрия, 2002, 37, 1, 10 -14
41.Димов В, Филчев С, Райчева Л, Калев И. Случай на пациент с бронхиална астма, усложнен с пневмомедиастинум и подкожен емфизем. Съвременна медицина, 2002, 6, 50-53
42.Филчев С, Куфарджиева А, Димов В, Янкова М, Калев И: Може ли анализът на спокойното дишане (tpef%te) да служи за оценка на бронхиалната обструкция в детската възраст? Медицински преглед, 2003, 39, 4, 56-62
43.Филчев С, Димов В, Райчева Л, Исаев В, Калев И: Инхалаторният флутиказон пропионат в лечението на бронхиалната астма у деца от 1 до 4 годишна възраст. Медицински преглед, 2003, 39, 1, 37-40
45.Филчев С: Последната дума на медицината за детската астма. Мама, 2003, 27, 50-51
46.Филчев С: Последната дума на медицината за детската астма. Мама, 28, 2003, 47-49
47.Филчев С: Диагностично значение на функционалното изследване на дишането при детската астма. Практическа педиатрия, 2003, 2, 9-10
49.Филчев С: Новото в генетиката на бронхиалната астма. Медицински преглед, 2004, 40, 1, 96-97
50.Филчева М, Гарнизов Т, Филчев С: Протичане на бременността и раждането при пациентки с оперативно корегиран комплекс на Фало, Акушерство и гинекология, 2004, 43, 6, 3-9
51.Филчев С, Райчева Л, Стоева Т: Ефекти на комбинирания препарат budesonide/formoterol 160/4,5 mcg (Symbicort Turbuhaler) върху белодробната функция и контрола на бронхиалната астма при деца. Педиатрия, 2004, 4, 11-16
52.Филчев С: Eпидемията от тежкия остър респираторен синдром (ТОРС) - една година по-късно. Медицински преглед, 2004, 40, 2, 9-17
53.Филчев С: Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) при децата. Педиатрия, 2004, 3, 7-12
54.Павлова С, Хаджиолова Т, Коцева Р, Филчев С: Ролята на респираторно-синцитиалния вирус в детската патология. възможности за диагностика и профилактика, Медицински преглед, 2004, 40, 3, 10-14
55.Филчев С: Аспиринова астма. Медицински преглед, 2004, 40, 4, 18-22
56.Филчев С: Бронхиалната астма при децата. Педиатрия, 2004, XLIV, suppl. 1, 15-20
57.Филчев С: Бронхиална астма в детската възраст. Съвременни проблеми в педиатрията, 2005, 11, 104-110
58.Цочева И, Райчева Л, Филчев С: Серумен цитокинов профил при деца с остър пристъп на бронхиална астма. Педиатрия, 2005, 2, 16-18
59.Филчев С, Райчева Л, Янкова М, Стоева Т: Случай на висцерална larva migrans и синдром на Loeffler при 16-годишно момче. Медицински преглед, 2005, 41, 2, 112-115
60.Филчев С: Алергиите в детската възраст. Мединфо, 2007, 5, 14-17
61.Филчев С: Функционално изследване на дишането в детската възраст. GP News, 2007, 1(81), 20-23
62.Филчев С: Алергиите в детската възраст - какво ново? Практическа педиатрия, 2007, 3, 14-18
63.Янкова М., Филчев С: Хронобиология на нощната астма. Медицински преглед, 2008, под печат
64.Чакъров Д., Переновска П., Филчев С: Функционално изследване на дишането при новородени и кърмачета. Наука пулмология, 2008, 1, 14-16



III. ТРУДОВЕ В УЧЕБНИЦИ

Филчев С: Функционална дагностика на дишането в детската възраст. В “Детска алергология”, учебник под редакцията на В. Димитров (под печат)

IV. УЧАСТИЯ В НАУЧНИ ФОРУМИ

1.Filtchev SI, Haluszka J: Lung function in the symptom-free bronchial asthma. 13th Annual Meeting of the Pediatric Pulmonologists from Eastern Europe. 1-7 June1988, Rabka, Poland
2.Haluszka J, Filczew S, Willim G, Werys R: Zastosowanie 10% KCl jako prowokatora inhalacyjnego u dzieci. Sesja Naukowa “Nadreaktywnosc oskrzeli u dzieci z astma oskrzelowa”, 27-28 maja 1988, Karpacz, Polska
3.Haluszka J, Willim G, Filtchev S, Willim G: Positive bronchial challenge in children need not generate errors in the measurement of FRC. Workshop of Chronic Pulmonary Hyperinflation, November 18-19 1988, Montescano, Italy
4.Haluszka J, Filczew S, Willim G: Okreslanie reaktywnosci oskrzeli przy pomocy zestawu Bronchoscreen (Jaeger). Sesja Naukowa “Nadreaktywnosc oskrzeli u dzieci z astma oskrzelowa”, 27-28 maja 1988, Karpacz, Polska
5.Filtchev SI, Haluszka J, Werys R: The usefulness of the challenge with 10% KCl for diagnosing asthma in children. 24 Annual Meeting Societas Europaea Physiologiae Clinicae Respiratoriae, June 26-30 1989, Lausanne, Switzerland
6.Willim G, Haluszka J, Filtchev SI: On the correspondence between Raw and Roc. 24 Annual Meeting Societas Europaea Physiologiae Clinicae Respiratoriae, June 26-30 1989, Lausanne, Switzerland
7.Cutrera R, Haluszka J, Willim G, Filtchev SI, Merolla R, Rochetti: Analysis of expiratory pattern after bronchoprovocation test in asthmatic children. 8th Congress of SEP – European Society of Pneumology, European Pediatric Respiratory Society, September 10-14 1989, Freiburg, Germany
8.Filtchev SI, Haluszka J, Willim G, Tomalak W: State of lung inflation in symptom-free asthmatic children. Joint Meeting SEP-SEPCR, September 9-14 1990, London, UK
9.Haluszka J, Willim G, Filtchev SI: Limitation of exercise capacity in asthmatic children – a specific problem or the effect of their physical inactivity? II Meeting Pneumologia e Medicina dello Sport, 9-10 Aprile 1992, Madesimo, Italia
10.Filtchev SI, Curzi-Dascalova L, Spassov L, Kauffmann F, Gaultier Cl: Effects of mild hypoxaemia on heart rate variability in infants with bronchopulmonary dysplasia (BPD) during sleep. European Respiratory Society Annual Congress, September 25-29 1993, Firenze, Italy
11.Curzi-Dascalova L, Filtchev SI, Spassov L, Gaultier Cl, Kauffmann F: Sleep states and effect of mild hypoxia in infants with bronchopulmonary dysplasia, 12th Congress of the European Sleep Research Society, May 22-27 1993, Florence, Italy
12.Filtchev SI, Curzi-Dascalova L, Spassov L, Kauffmann F Gaultier Cl: Effects of bordrline hypoxia on heart rate variability in children with bronchopulmonary dysplasia (BPD), VII Конгрес на българските педиатри, 30.09. – 02.10. 1993, Плевен
13.Филчев С, Халушка Я: Диагностична стойност на бронхопровокационния тест с 10% KCl у деца с бронхиална астма. Първа национална конференция по педиатрия “Алергични заболявяния в детската възраст”, 13-14 октомври 1995, Пловдив
14.Bouferrache B, Filtchev S, Krim G, Marbaix-Li Q, Freville M, Gaultier Cl: Reproducibility of the hyperoxic test in infants, American Thoracic Society Conference, April 24-29, 1994 Chicago, USA
15.Bouferrache B, Filtchev S, Krim G, Marbaix-Li Q, Freville M, Gaultier Cl: Comparison of ventilatory response to hyperoxic test and alternating breathing test in infants, International Conference of American Thoracic Society, April 23-28 1999, San Diego, California, USA
16.Galeva I, Kufardjieva A, Kalev I, Filchev I, Elencheva E: Short-term therapy with Pulmozyme in CF children in Bulgaria. XII International Cistic Fibrosis Congress, June 4-8 2000, Stockholm, Sweden
17.Filtchev S, Dimov V, Rafailova H, Kufarjieva A, Kalev I: The role of tidal breathing analysis for evaluation of bronchial obstruction in children, International Paediatric Respiratory and Allergy Congress, April 1-4 2001, Prague, Czech Republic
18.Perenovska P, Kalev I, Raicheva L, Filtchev S: Pulmicort turbohaler in the treatment of asthma in childhood. International Paediatric Respiratory and Allergy Congress, April 1-4 2001, Prague, Czech Republic
19.Куфарджиева А, Галева И, Филчев С, Еленчева Е, Калев И: Нашият опит в приложението на Pulmozyme при лечение на респираторната симптоматика у болни с муковисцидоза, Научно – практическа конференция “Десет години Асоциация Муковисцидоза” 17 март 2001, София
20.Филчев С: Случай с ХООБ у 16 годишно момче – функционално диагностични особености. Втора национална педиатрична конференция. 22-24 май 2001 Созопол
21.Филчев С, Димов В, Куфарджиева А, Калев И: Анализ на спонтанния респираторен модел (Tp/Te%), като детектор на бронхообструктивния синдром у децата, IX Педиатричен конгрес с международно участие, 31.05 – 02.06, 2001, Пловдив
22.Переновска П, Калев И, Райчева Л, Филчев С: Ефективност на Pulmicort Turbohaler в лечението на детската астма, IX Педиатричен конгрес с международно участие, 31.05 – 02.06, 2001, Пловдив
23.Филчев С: Новости в патогенезата на бронхиалната астма. Трета национална педиатрична конференция. 23-25 май 2002 Созопол
24.Filtchev S., L.Raicheva, V.Dimov, I.Kalev: Efficacy of salmeterol/fluticasone propionate combination administered via Diskus inhaler (Seretide) in children with asthma. ERS Annual Congress 2002, September 14-18, Stockholm
25.Filtchev S., Raicheva L, Kufardjieva A, and Kalev I: Is tidal breathing analysis (Tpef%Te) useful for detection of airflow obstruction in childrem with cystic fibrosis? The First National Congress of Mucoviscidosis (Cystic Fibrosis) with International Participation. May 7-9, 2003 Timisoara, Romania
26.Филчев С: Случай на фациален едем у 7 годишно момче. IV-та национална конференция за общопрактикуващи лекари и педиатри. 24-26 май 2003 Слънчев бряг
27.Филчев С: Лечение на бронхиалната астма със Singulair – Merk Sharp. IV-та национална конференция за общопрактикуващи лекари и педиатри. 24-26 май 2003 Слънчев бряг
28.Filtchev S, A. Kufarjieva, T. Stoeva, I. Kalev: Is tidal breathing analysis (Tpef%Te) useful for detection of airflow obstruction in children with cystic fibrosis? 26th European Cystic Fibrosis Society, Belfast, Northern Ireland, 4-7 June 2003
29.Stoeva TS, Raycheva LN, Filtchev SI, Yankova MY, Kalev IK: Peripheral lymph nodes tuberculosis in 16 year old girl. Europaediatrics 2003, Prague, Chech Republic 19-20 October 2003
30.Филчев С: Предизвикателството SARS в детската възраст. Регионална научно-практическа конференция “40 години Катедра по педиатрия и мед. генетика при МУ - Варна”, 15.11.2003, Варна
31.Филчев С: Бронхиолити в детската възраст. Бронхиолити в детската възраст. Зимен медицински университет, Пампорово 4-7 декември 2003
32.Филчев С: Епидемиите на 21-ви век. V-та национална конференция за общопрактикуващи лекари и педиатри. 22-24 май 2004 Слънчев бряг
33.Филчев С: Лечение на бронхиалната астма в детската възраст. Летен медицински университет, Банско 2-6 юни 2004
34.Filtchev SI, Stoeva T, Raicheva L, Kalev I: Fluticasone propionate safety and efficaсy in children aged 1-4 years. International Asthma Congress, 7-9 May 2004, Ancara, Turkey. Abstract book 165
35.Филчев С: Образи и синдроми в педиатричната практика. Зимен медицински университет, Пампорово 2-5 декември 2004
36.Филчев С: Социален проблем ли е детската астма? X-ти юбилеен конгрес по педиатрия 2-4 юни 2005, София. Сборник с резюмета, стр. 102
37.Филчев С, Райчева Л, Цочева И, Янкова М, Калев И: Ефективност на комбинацията salmeterol/fluticasone propionatе прилагана чрез Diskus inhaler (Seretide) при деца с бронхиална астма. X-ти Юбилеен конгрес по педиатрия 2-4 юни 2005, София. Сборник с резюмета, стр. 117
38.Филчев С, Несторов И, Иванов М, Грудев Д: Възможности на хомеопатията в профилактиката и лечението на астмата при атопични деца. IV-та Национална конференция по клинична хомеопатия, Албена 11-12 юни 2005. Сборник резюмета стр.3
39.Филчев С: Особености на бронхиалната астма и бронхиолита в детската възраст. Терапевтично поведение. Летен медицински университет, Банско 21-25 юни 2006
40.Филчев С: Новости в храненето в детската възраст. Летен медицински университет, Банско 21-25 юни 2006
41.Филчев С, Л. Райчева, И. Цочева, М. Янкова: ефекти на комбинирания препарат budesonide/formoterol 160/4,5 mcg (symbicort turbuhaler) върху белодробната функция и контрола на бронхиалната астма при деца. V Национален конгрес по алергология. 6-9 декември 2006, София, Сборник с резюмета, стр. 52-53
42.Филчев С. : Определяне на астма фенотипи въз основа на дистрибуцията на заболеваемостта в детската възраст. Първи конгрес по белодробни болести, 23-25 ноември 2006, Боровец. Абстрактна книга 31-32
43.Филчев С: Инфекции на горните дихателни пътища в детската възраст. Поведение на общо практикуващия лекар. Летен медицински университет, Банско 3-8 юли 2008


V.СПИСЪК НА ЦИТАТИТЕ


Цитирана статия: Filtchev SI, Curzi-Dascalova L, Spassov L et al.: Heart rate variability in infants with bronchopulmonary dysplasia. Effects of mild decrease in oxygen saturation. CHEST, 1994; 106: 1711-1716

1. Gaultier C.: Cardiorespiratory adaptation during sleep in infants and children. PEDIATRIC PULMONOLOGY, 1995; 19: 105-117 (IF1,184)

2. Patzak A, Schluter B, Orlow W, Mrowka R, Gerhardt D, Schubert E, Persson P. B, Barschdorff D, Trowitzsch E: Linear and non-linear properties of heart rate control in infants at risk. AMERICAN JOURNAL OF PHYSIOLOGY – Regulatory Integrative and Comparative Physiology, 1997; 42: 540-547 (IF 3.116)

3. Patzak A, Mrowka R, Springer S, Eckard T, Ipsiroglu OS, Erler T, Hofmann S: Heart rate variability – physiology, methods of registration and application in pediatric sleep laboratory. WIENER KLINISCHE WOCHENSCHRIFT, 2000; 112: 234-250 (IF 0.588)

4. Chang Y, Anderson GC and Lin CH: Effects of prone and supine positions on sleep state and stress responses in mechanically ventilated preterm infants during the first postnatal week. JOURNAL OF ADVANCED NURSING, 2002, 40 161 (IF 0.112)

Цитирана статия: Cutrera R, Filtchev SI, Merola R et al: Analysis of expiratory pattern for monitoring bronchial obstruction in school-age children. PEDIATRIC PULMOLNOLOGY, 1991; 10: 6-10

5. Stocks J, Dezateux CA, Jackson EA, Costeloe KL, Wade AM: Analysis of tidal breathing parameters in infancy – how variable is Tpef-Te. AMERICAN JOURNAL OF RESPIRATORY AND CRITICAL CARE MEDICINE, 1994; 150: 1347-1354 (IF 4.901)

6. Clarke JR, Aston H, Silverman M: Evaluation of a tidal expiratory flow index in healthy and diseased infants. PEDIATRIC PULMONOLOGY, 1994; 17: 285-290 (IF 1.184)

7. Aston H, Clarke J, Silverman M: Are tidal breathing indexes useful in infant bronchial challenge tests. PEDIATRIC PULMONOLOGY, 1994; 17: 225-230 (IF 1.184)

8. Carlsen KH, Carlsen KCL: Tidal breathing analysis and response to salbutamol in awake young children with and without asthma. EUROPEAN RESPIRATORY JOURNAL, 1994; 7: 2154-2159 (IF 2.111)

9. Dezateux CA, Stocks J, Dundas I, Jackson EA, Fletcher ME: The relationship between T(Ptef)T(E) and specific airway conductance in infancy. PEDIATRIC PULMONOLOGY, 1994; 18: 299-307 (IF 1.184)

10. Banovcin P, Seidenberg J, Vonderhardt H: Assessment of tidal breathing patterns for monitoring of bronchial obstruction in infants. PEDIATRIC RESEARCH, 1995; 38: 218-220 (IF 2.661)

11. Morris MG, Magdwick RG, Lane DJ: Amalysis of tidal expiratory flow pattern in the assessment of histamine-induced bronchoconstriction. THORAX, 1995; 50: 346-352 (IF 2.306)

12. Banovcin P, Seidenberg J, Vonderhardt H: Pressure sensor plethysmography – a method for assessment of respiratory motion in children. EUROPEAN RESPIRATORY JOURNAL, 1995; 8: 167-171 (IF 2.111)

13. Vanderent CK, Brackel HJL, Vanderlaag J, Bogaard JM: Tidal breathing analysis as a measure of airway obstruction in children 3 years of age and older. AMERICAN JOURNAL OF RESPIRATORY AND CRITICAL CARE MEDICINE, 1996; 153: 1253-1258 (IF 4.705)

14. Vanderent CK, Brackel HJL, Vanderlaag J, Bogaard JM: Improvement of tidal breathing pattern – analysis in children with asthma by online automatic data-processing. EUROPEAN RESPIRATORY JOURNAL, 1996; 9: 1306-1313 (IF 1.923)

15. Stick SM, Burton PR, Gurrin L, Sly PD, Lesouef PN: Effects of maternal smoking during pregnancy and a family history of asthma on respiratory function in neuborn infants. LANCET, 1996; 348: 1060-1064 (IF 16.135)

16. Rusconi F, Gagliardi L, Aston H, Silverman M: Changes in respiratory rate affect tidal expiratory flow ndexes in infants with airway obstruction. PEDIATRIC PULMONOLOGY, 1996; 21: 236-240 (IF 0.945)

17. Amirav I, Newhouse MT: Metered-dose inhaler accessory devices in acute asthma – efficacy and copmarison in nebulizers: a literature review. ARCHIVES OF PEDIATRICS AND ADOLESCENT MEDICINE, 1997; 151: 876-882 (IF 1.338)

18. Carlsen KCL, Stenzler A, Carlsen KH: Determinants of tidal flow volume loop indices in neonates and children with and without asthma. PEDIATRIC PULMONOLOGY, 1997; 24: 391-396 (IF 0.945)

19. Morris MJ, Madgwick RG, Collyer I, Denby F, Lane DJ: Analysis of expiratory tidal flow patterns as a diagnostic tool in airflow obstruction. EUROPEAN RESPIRATORY JOURNAL, 1998; 12: 1113-1117 (IF 2.334)

20. Williams EM, Madgwick RG, Morris MJ: Tidar expired airflow patterns in adults with airway obstruction. EUROPEAN RESPIRATORY JOURNAL, 1998; 12: 1118-1123 (IF 2.334)

21. Milner AD, Marsh MJ, Ingram DM, Fox GF, Susiva C: Effects of smoking in pregnancy on neonatal lung function. ARCHIVES OF DISEASE IN CHILDHOOD, 1999; 80: F8-F14 (IF 1.519)

22. Carlsen KCL, Carlsen KH: Inhaled nebulized adrenaline improves lung-function in infants with acute bronchiolitis. RESPIRATORY MEDICINE, 2000; 94: 709-714 (IF 0.913)

23. Baxterjones ADG, Helms PJ: Early introduction of inhaled seroids in wheezing children presenting in primary care – a pilot study. CLINICAL AND EXPERIMENTAL ALLERGY, 2000; 30: 1618-1626 (IF 2.702)

24. Markus PGF, Mijnsbergen JH, Hopp WCJ, Dejongste JC: Interrupter resistance in preschool children – measurement characteristics and reference values. AMERICAN JDORNAL OF RESPIRATORY AND CRITICAL CARE MEDICINE 2001; 163: 1350-1355 (IF 5.111)

25. Tarazona SP, Andreu JAL, Serradilla JMR: Funcion respiratoria y evolution clinica en lactantes con antecedentes de prematuridad y enfermedad pulmonar cronica. MEDICINA FETAL Y NEONATOLOGIA 1999; 51: 175-180

26. Totapally BR, Demerci C, Zureikat G, Nolan B: Tidal breathing flow-volume loops in bronchiolitis in infancy: the effect of albuterol [ISRCTN47364493]. CRITICAL CARE 2002; 6: 160-165 (IF 1.105)

27.Lødrup Carlsen KC, Pettersen M, Carlsen K-H. Is bronchodilator response in 2-yr-old children associated with asthma risk factors?
PEDIATR ALLERGY IMMUNOL 2004: 15: 323–330. 2004 (IF 2.211)

28. Mayer OH, Clayton RG, Jawad AF, McDonough JM, MS and Allen JL: Respiratory Inductance Plethysmography in Healthy 3- to 5-Year-Old Children. CHEST. 2003;124:1812-1819 (IF 1.578)

29. Lødrup Carlsen KC, Jaakkola JJK, Nafstad P: In utero exposure to cigarette smoking influences lung function at birth. EUROP RESPIR J, 1997, 10, 1774-1779 (IF 0.438)

30. Measurement of Lung Volumes in Very Prematurely Born Infants July 17th ~ October 18th 2000, Annemarie van Overbeek, S9630910, Department of Child Health, Guy’s King’s and St Thomas’ Medical School, London, UK, Department of Paediatrics, University Medical Centre St Radboud, Nijmegen, the Netherlands

31.Palmer J, Allen J, Mayer A: Tidal Breathing Analysis. NEOREVIEWS. 2004; 5: 186-193.

32. Balagangadhar R Totapally*, Cem Demerci†, George Zureikat‡ and Brian Nolan§ Tidal breathing flow-volume loops in bronchiolitis in infancy: the effect of albuterol CRITICAL CARE 2002, 6:160-165 (IF 3.678)

Цитирана статия: Haluszka J, Willim G, Cutrera R, Ronchetti R, Filtchev SI: A correction formula for computing specific airway resistance from a single-step measurement. PEDIATRIC PULMONOLOGY, 1989; 6: 118-121

33. Klug B, Bisgaard H: Measurement of the specific airway resistance by plethysmography in young children accompanied by an adults. EUROPEAN RESPIRATORY JOURNAL, 1997; 10: 1599-1605 (IF 1.923)

34. Klug B, Bisgaard H: Specific airway resistance, interrupter resistance, and respiratory impedance in healthy children aged 2-7 years. PEDIATRIC PULMONOLOGY, 1998; 25: 322-331 (IF 1.192)

35. Marchal CH, Loos N: Lung function testing in preschool children. PEDIATRIC PULMONOLOGY, 1999; supp18: 21-23 (IF 1.192)

Цитирана статия: Bouferrache B, Filtchev SI, Krim G, Marbaix-Li Q, Freville M: The hyperoxic test in infants reinvestigated. Am J Resp Crit Care Med 2000; 161: 160-165

36. Gaultier C: Abnormalities of the chemical control of breathing – clinical correlates in infants and children. PEDIATRIC PULMPNOLOGY 2001; s23 114-117 (IF 1.030)

Цитирана статия: Филчев С, Халушка Я, Вилим Г, Лалов В: Стандартизация на функционалните изследвания у децата I. Дифузия на газовете и белодробни обеми. Педиатрия, 1992, 31, 3, 43-45

37. Костянев С, Гергинова М, Иванова М: Референтни стойности за функционални белодробни показатели при момичета на възраст от 7 до 14 години. ПЕДИАТРИЯ 1994 XXXIII, 1, 30-33

Цитирана статия: Филчев С, Халушка Я, Вилим Г, Лалов В: Стандартизация на функционалните изследвания у децата II. Максимални експираторни дебити, механика на дишането и бронхопровокационни тестове. Педиатрия, 1992, 31, 3, 46-48

38. Костянев С, Гергинова М, Иванова М: Референтни стойности за функционални белодробни показатели при момичета на възраст от 7 до 14 години. ПЕДИАТРИЯ 1994 XXXIII, 1, 30-33

Цитирана статия: Филчев С, Калев И: Остри пневмонии у децата – диагноза и поведение. Медицинска практика, 2001, 9, 7-10

39. Борисова С: Съвременно антибиотично лечение на острите пневмонии в детска възраст. ПРАКТИЧЕСКА ПЕДИАТРИЯ 2001, 4, 12

Цитирана статия: Belkacem Bouferrache, Slavi Filtchev, André Leke, Michel Freville, Jorge Gallego, And Claude Gaultier Comparison of the Hyperoxic Test and the Alternate Breath Test in Infants Cit ot Am. J. Respir. Crit. Care Med., Volume 165, Number 2, January 2002, 206-210

40. M. J. Tobin:Pediatrics, Surfactant, and Cystic Fibrosis in AJRCCM 2002 AM. J. RESPIR. CRIT. CARE MED., February 1, 2003; 167(3): 333 - 344.
41.Chardon K, Bach V, Telliez F, Cardot V,Tourneux P, Leke A, and Libert J-P: Effect of caffeine on peripheral chemoreceptor activity in premature neonates: interaction with sleep stages. J APPL PHYSIOL.2004; 96: 2161-2166. (IF 2.087)
42.Dean JB, Mulkey DK, Henderson RA, III, Potter SJ, and Putnam RW: Hyperoxia, reactive oxygen species, and hyperventilation: oxygen sensitivity of brain stem neurons. J APPL PHYSIOL, 2004; 96: 784-791 (IF 2.087)

Алергиите при децата: въпроси и отговори

Какво представляват алергиите?
Алергиите са неправилния отговор на имунната система срещу вещества, чужди на организма. Контактът с безвредни субстанции като например полени предизвиква имунитета да реагира така, сякаш това е животозаплашваща агресия. Тези субстанции се наричат алергени. Когато детето е изложено на тях, могат да се появят различни алергични оплаквания като сърбеж, сълзене на очите, хрема, свиркане на гърдите, кашлица и обриви.
Какво е алергична реакция?
За да има алергична реакция е необходимо взаимодействието на 3 фактора в човешкото тяло:
• Алeргени, които навлизат от околната среда-полени, плесен, микрокърлежи на домашния прах, някои храни, латекс, животински пърхут и косми
• Мастоцити - вид бели кръвни клетки /левкоцити/
• Имуноглобулин Е - вид антитяло, което се свързва с алергените и след това с мастоцитите.
Мастоцитите след своята активация са главния виновник за алергичните оплаквания.
Кои са най честите алергени и какво причиняват те?
Децата може да са алергични към най-различни вищиства, като най-често това са полените и микрокърлелижите на домашния прах.
• Полени. Могат да причинят аларгичен ринит или т.нар. сенна хрема- възпаление и подуване на лигавицата на носа, очите и клепачите /конюнктивит/. Оплакванията са от кихане, хрема, сърбеж и сълзене на очите. Лечението включва антихистамини, кромолин и стероиди. Контактът с полените може да се намали като детето стои повече в къщи по време на цъфтежа определени треви и дървета, плътно затваряне на прзорците и изполване на климатик със специални филтри /air-conditioning/.
• Микрокърлежи на домашния прах. Тези малки животинчета /вид микроскопичен бръмбар/ се хранят с мъртвия епидермис, който се отделя от човешкото тяло и обитават спалните чаршафи и праха. Противно на името си те не са кърлежи и не смучат кръв, но са причинители на оплаквания подобни на сенната хрема, както и на астма. Домашният прах е сложна смес от различни влаканца от платове, пърхут и косми на животни, бактерии, плесени и гъбични спори, хранителни частици, парченца от растения и други алергени. Тази смес има алергизиращ потенциал и затова е важно редовното й почистване.
• Плесени. Това са паразитни, микроскопични гъбички /фунги/, отделящи спори, които летят свободно из въздуха също както растителните полени. Плесените са чести причинители на алергии и обитават влажни помещения като мазе или баня, както и тревата, купчини гниещи листа или слама. Оплакванията включват кихане, хрема, сърбеж и сълзене на очите, кашлица. Лечението включва антихистамини и кортикостероиди.
• Животински пърхут и косми. Протеините, намиращи се в мастните жлези и слюнката на различни животни причиняват алергични реакции при някои деца и възрастни. Алергията маже да се развие 2-3 години след като животното е взето в къщи и е възможно оплакванията да изчезнат чак месеци след като контакта с него е прекратен. Лечението е същото като при другите алергични реакции и се препоръчва избягване на общуване с определения вид животно-причинител на оплакванията.
• Латекс. Гумените ръкавици и пудрата за тях, съдържаща латекс имат алергизиращ ефект при някои от пациентите.
• Храни. Алергичната реакция обикновенно възниква в рамките на минути след консумация на храната. Разпространени храни, предизвикващи алергии са мляко, риба, калмари, миди, различни ядки, особенно фъстъци и яйца. Оплакванията са свиркане на гърдите и кашлица, обрив, хрема, повръщане, диария, оток на тъканите около устата и езика. Най-доброто лечение е изибщо да се избягват храните, които в миналото са предизвиквали подобни оплащвания при алергичното дете. За обривите се прилагат кожен охладителен крем, а сърбежът се облекчава с антихистаминови препарати. При по-тежки реакции, като оток на устните и езика /едем на Квинке/ е наложително приложението на кортикостероиди за намаляване на отока, тъй като съществува опасност за дишането и смърт. При такива животозаплашващи ситуации е е необходимо незабавно инжектиране на адреналин.
• Ужилвания и ухапвания от насекоми. Всяко дете, ужилено от пчела изпитва болка и подуване на мястото около ужилването. Някои деца обаче, които са алергични към въпросното ужилване развиват по-тежка реакция, която дори може да предтавлява заплаха за живота. Оплакванията изразяват в затруднено дишане, обрив, подуване на лицето и езика, свиркане на гърдите и затруднено гълтане, неспокойство, ускорен пулс, замайване и рязък спад на кръвното налягане. Лечението на по-леките аларгични реакции се състои в даване на антихистамин за обрив и сърбеж, парацетамол за болката от ужилването. При пациенти, които са алергични няма време за губене и веднага трябва да се инжектира адреналин и да се запачне приложение на кортикостероидиза да се предотврати развитието на тежка алергична реакция.
Кои хора развиват алергии?
Не всички хора развиват алергично заболяване по време на своя живот. Повечето алергии са наследствени, което означава, че те се предават на децата от техните родители. Децата унаследяват склоността да развият алергия, но не и самата хиперчувствителност към определен алерген. Педиатричната практика показва, че ако ако един от нашите пациенти е алергичен, много често се оказва, че поне един от неговите родители или баба и дядо, също има алергично заболяване.
Колко чести са алергиите?
Различни аларгични заболяваня с една или друга форма на тежест засягат над 20 процента от населението, т.е. всеки пети човек.
Как се поставя диагнозата на едно алергично заболяване?
Ако се съмнявате, че вашето дете има алергия, нашият съвет е да не чакате оплакванията да преминат. Когато симптомите продължават повече от една-две седмици и имат склонност да се повтарят, идете на лекар, за да се направи пълен преглед.
При посещението си при лекаря, той ще ви зададе няколко въпроса, свързани със заболяването на вашето дете:
• Какви са оплакванията?
• От кога се наблюдават тези оплаквания и колко дълго продължават обикновено?
• Сезонни ли са оплакванията, напр. засилват се прилет и есен или са целогодишни?
• Имате ли домашни животни и влошават ли се симтомите, когато детето е в конттакт с тях?
• Пуши ли някой в къщи?
• Какво облекчава оплакванията? Какви медикаменти сте използвали до момента и с какъв резултат?
• Какво влошава оплакванията
• С парно ли се отоплявате?
• Детето ви оплаква ли се, че не усеща миризмите напр. на храна, цветя и други?
При прегледа лекарят ще обърне специално внимание на кожата, очите, носа, ушите, гърлото и белия дроб.
При нужда се назначават лабораторни изледвания, които обикновено включат кожни и кръвни тестове.
Кожни тестове за алергии
Кожно-алергичните тестове са два вида: скарификационен и прик-тест. Провеждат се като екстракти от определени алергени се са нанасят върху одраскване /скарификационен/ или се инжектират чрез фино убождане /прик-тест/.
В какво се състои теста?
Първо лекар или медицинска сестра ще прегледа кожата от вътрешната страна на предмишницата и ще я почисти със спирт. Някои области на кожата ще бъдат маркирани с химикал, за де се обазночат алергените, които ще се тестват. След това една малка капка от всеки потенциален алерген, напр. полен или пчелна отрова се вкарва чрез убождане в кожата. Това убождане се нарича прик, и от тук е името на теста- прик-тест. Убождането е съвсем повърхностно и то не трябва да причинява кървене. При скарификационния тест алергените се нанасят върху одрасквания, направени с игла.
Ако вашето дете е алергично към определена субстанция, кожата, където тя е нанесена се зачервява и може да се появи сърбеж. Положителната реакция прилича на оплакванията, като при ухапване от комар. Тази реакция означава, че детето е алергично към определения аларген, нанесен чрез скарификационен или прик тест.
Колко дълго продължава теста?
Планирайте да отделите около един час за цялото посещение. Поставянето на алергените трае 5 до 10 минути, след това трябва да изчакате още около 15 минути, за да се види как ще реагира кожата.
Как да се подготвите за теста?
Информирайте лекаря за всички медикаменти, които приема детето, тъй като някои от тях могат да замъглят резултати от теста. Антихистаминовите препарати трябва да се спрат поне 5-7 дни преди кожно-алергичното тестуване.
Ще боли ли?
Поставянето на алергените е свързано с леко дразнене и повечето деца казват, че не боли твърде много.
Тестовете безопасни ли са?
Въпреки, че малки количества алергени се внасят вътре в тялото, кожните тестове са безопасни, когато се изпълняват от квалифициран персонал.
Кръвни тестове за алергии
Кръвните тестове се използват, за да се установи какво предизвиква аларгична реакция. Те се използват при деца, които имат екзема или друго кожно заболяване, което пречи на поставянето на алергените върху кожата.
Два от често изполваните кръвни тестове са РАСТ /радиоалергосорбентен тест/ и ЕЛАЙЗА /ЕLISA, енизимосвързан имуносорбентен тест/. И в двата случая малко количество кръв се взема и се изследва за определени антитела. Кръвните тестове са по-скъпи не са така точни и чувствителни, както кожно-алергичните тестове, но едновеременно могат да бъдат изследвани 40 и повече алергени.
Как се лекуват алергиите?
Няма лечение за алергииите, но в педиатричната практика се използват различни медикаменти, които значително облекчават симптомите и позволяват на детето да води нормален живот. Това са антихистамини, деконгестанти, комбинирани препарати, очни капки и назален спрей.
Антихистамини:
Антихистаминовите препарати са едни от най-важните и често използвани лекарства за алергични заболявания. Те облекчават сенната хрема, кихането, сърбежа и сълзенето на очите. За съжаление страничен ефект на повечето от тях е сънливост.
Деконгестанти:
Тези препарати се използват като капки и спрей за нос /назален сперй/, очни капки и като таблетки за прием през устата. Спрей и капки не трябва да се използват по-дълго от 3 дни, тъй като след това влошават симптомите.
Комбинирани препарати:
Някои противоалергични лекарства съдържат едновременно антихистамин и деконгестант за облекчение на няколко симптома, напр. сърбеж, обрив, кихане и хрема.
Назален спрей:
Тези препарати се продават в 4 различни форми- деконгестанти, водно-солеви разтвори, кортикостероиди и кромолин.
• Деконгестанти, които облекчават хремата и не трябва да се използват повече от 3 дни
• Водно-солеви разтвори за леко изразена хрема, тъй като разводняват носните секрети
• Кортикостероиди за намаляване на алергичното възпаление, това са най-мощните препарати в аптечната мрежа, необходими са 1-2 седмици, за да проявят пълния си ефект. Преди тяхната употреба е задължителна консултация с лекар
• Кромолин също изисква няколко седмици за да подейства, има по-малко странични ефекти от кортикостероидите
Могат ли алергиите да бъдат предотвратени?
Лекарствата облекчават алергичните оплаквания, но вие може да предприемете някои мерки за да предотвратите тези оплаквания:
В къщи
• Когато цъфтят полените, затваряйте плътно прозорците и изполвайте клематик
• Поддържойте влагата в къщи под 50%, за да предотвратите развитието на плесени
• Ако имате домашни животни, най-добре е да ги отглеждате извън дома. Ако сте принудени да се грижете за тях в къщи, не ги допускайте в спалнята и ги къпете често
• Не отглеждайте много растения в къщи, тъй като почвата улеснява развитието на плесени
• Използвайте синтетични покрития, незадържащи прах за възглавниците и матраците на леглото
• Перете спалното бельо ежеседмично в гореща вода
• Не позволявайте да се пуши вкъщи
• Чистете с прахосмукачка 2 пъти седмично, като алергичното дете не трябва да присъства в стаята, която чистите
• Не използвайте мокети, килими и китеници, които задържат прах. Когато е възмогно предпочитайте паркет или душаме като подово покритие.
• Избягвайте пердета и щори, които задържат прах
В колата
• При цъфтежа на полените не отваряйте прозорците
• Не позволявайте да се пуши в колата
Навън
• Намалете до минимум разходките в гори и по поляни през сезона на полените
• Проверете прогнозата за времето и опитайте да стоите повече в къщи през ветровитите дни, когато поленовият брой е най-висок
• Носенето на маска може да помогне, ако е необходимо да се излиза при наличие на много полени, напр. когато цъфтят тополите
• След като сте били навън, изкъпете детето, измийте косата му и го преоблечете. Така отстранявате полените, полапнали по дрехите, тялото и косата
• За да се защитите от ухапвания и ужилвания на насекоми е необходимо да носите обувки, ризи с дълъг ръкав и панталони, както и да се избягва употребата на силно миришещи дезодоранти, парфюми, шампоани и спрей за коса
При пътуване
• Носете противоалергични медикаменти на удобно място

Детската астма: въпроси и отговори

1. В превод от гръцки “астма” означава тежко дишане, задух. Какво се крие зад медицинския термин “астма”? (кратка характеристика на болестта)

Астмата не е ново заболяване. Астматични симптоми са споменати за първи път преди 3500 години в египетски папирус, наречен папируса на Еберс. Думата “астма” се споменава и в Илиадата на Омир. На древногръцки “астма” означава тежко, затруднено дишане. И наистина астмата се проявява с пристъпи на задух, учестено и затруднено дишане, суха кашлица и “свирене” в гърдите. Пристъпът може да трае минути, часове и даже дни и може да отзвучи спонтанно или след лечение.

2. Вярно ли е, че процентът на болните от астма през последните години расте? С колко? Кои са причините?

През последните две десетилетия процентът на болните от астма обезпокоително нараства, болестта придобива “пандемичен” характер. За този период у нас честотата само на детската астма се е увеличил два пъти и в момента е около 10% от децата живеещи в градовете. Честотата на заболяването е различна в различните страни – от по-малко от 1% за някои страни от Централна Африка и до 30% за Австралия.
Причините за увеличаването честотата на астмата са комплексни и не достатъчно изяснени, въпреки усилията на учените. Обвиняват се индустриализацията и западния начин на живот. Според популярната напоследък “хигиенна хипотеза”, зачестяването на алергиите и астмата е свързано с намаляването на бактериалните инфекции, туберкулозата и чревните паразитози в развитите страни. При липса на инфекциозни и паразитарни стимули вътреутробно и в първите месеци от живота на детето имунната система се “превключва” към извратен, хиперреактивен алергичен отговор спрямо алергени от околната среда.

3. Инфекциозна болест ли е или е форма на алергия?

Вече със сигурност е установено, че бронхиалната астма е заболяване на алергичното и имунно възпаление на дихателните пътища. Много хора смятат, че астмата е типично алергично заболяване и че след преминаване на пристъпа не остават остатъчни промени. При нелекувани болни обаче имунното възпаление с времето невъзвратимо деформира и стеснява бронхите (т.нар. процес на бронхиално ремоделиране), което може да доведе до хронична белодробна недостатъчност и инвалидизация в по-късна възраст.

4. Наследствена ли е астмата или се провокира от околната среда?

Астмата е генетична болест, проявяваща се обаче само при въздействието на комбинацията от определени фактори на околната среда. Това означава, че се унаследява предразположението към развитието на бронхиална астма, определено съчетание от гени, кодиращи отделни характеристики на болестта. В 80% от случаите при децата с астма единият или двамата родители страдат или са страдали от алергични заболявания (алергични обриви, сенна хрема, астма и др). Шансът детето да развие бронхиална астма нараства при наличието на алергично болни във фамилиите и на двамата родители.

5. Ако майката страда от бронхиална астма, трябва ли да вземе някакви мерки за профилактика на бебето още през бременността?

На първо място бременната астматичка не трябва да пуши (има се и в предвид и пасивното тютюнопушене!). Факторът “тютюнопушене” увеличава неколкократно риска за раждане на дете с белодробна незрялост, свръхчувствителност на бронхите и респективно на астма. Препоръчително е и спазването на съответния хигиенно-диетичен режим – спазването на т.нар. “хипоалергенна” диета и избягване излагането на алергени от околната среда. При тези бременни особено важен е добрият контрол на астмата през време на бременността. Това означава, че лечението на астмата трябва да бъде такова, че бременната да не получава пристъпи. Много бременни жени с астма се опасяват, че антиастматичните медикаменти могат да увредят плода. Те трябва да знаят, че астматичните пристъпи, особено тежките, са тези които най-често увреждат сериозно плода. Повечето от медикаментите за лечение на астма са разрешени за приложение по време на бременност и са безвредни както за майката, така и за плода. Освен от акушер-гинеколог, бременните жени с астма трябва да се проследяват и от квалифициран пулмолог.

6. Всички възрастови групи ли са “рисков контингент” или до определена възраст бебетата са “застраховани” срещу това заболяване?

Няма възраст, която да е пощадена от това заболяване. В мойта практика не са редки случаите на няколкомесечни бебета с типична и тежко протичаща бронхиална астма. Друг е въпросът, че клиничната картина при малките деца се различава от тази, наблюдавана при по-големите. При бебетата симптомите нарастват постепенно, задържат се дни или даже седмици и трудно се повлияват от лечението. При малките деца липсва характерната за астмата пристъпност на оплакванията, много често се наблюдава само променлива по характер кашлица (т.нар. “кашличен еквивалент “на астмата).

7. Как се разпознава и има ли разлика между астма и т. нар. "астматичен бронхит" при децата?

Диагноза като “астматичен бронхит” не съществува вече от 20 години. Някои лекари (и родители) се страхуват от поставяне на диагнозата “бронхиална астма” и по този начин правилното лечение закъснява понякога с години. Тази диагноза е придобила гражданственост поради особеностите в протичането на детската астма – в 86% от случаите тя се обостря от вирусни инфекции на дихателните пътища!

8. Как да разпознаем първия пристъп и какво да направим до получаването на лекарска помощ?

Пристъпът обикновено се предшества от симптоми на дихателна инфекция (температура, хрема, общо неразположение) или по-рядко от симптоми на типично алергенно дразнене (залпови кихания с обилна водниста секреция от носа, сълзотечение, уртикариални обриви или отоци по лицето). Кашлицата обикновено е суха, пристъпна и мъчителна, дишането е учестено с удължено издишване. В гърдите се чуват свиркащи хрипове, които се усилват при физическо усилие или през малките нощни часове. При тежък пристъп децата заемат принудително положение – не са в състояние да лежат, а седят в леглото, подпрени на ръцете си.
Ранното лечение е решаващо за успешното лечение на пристъпа. До пристигането на лекаря е необходимо осигуряването на свеж въздух и даване през устата или инхалаторно на лекарство, разширяващо бронхите – най-често медикамента Вентолин или Салбутамол в съответната дозировка.

9. Има ли изследвания, които категорично доказват диагнозата?

Няма едно единствено изследване, което да е доказателно за заболяването. Диагнозата се поставя на базата на комплекс от изследвания: физикалното изследване (със слушалка), функционалното изследване на дишането (спирометрия), алергичните проби, кръвни и рентгенови изследвания, както и редица други допълнителни изследвания.

10. В какви ситуации се проявява?

Класически астмата се проявява след вдишването на вещества (алергени), към които организмът е развил свръхчувствителност (алергия). Домашните или “битови” алергени най често са домашния прах, пух, пера, плесени и животински алергени. Поленовите алергени играят роля при сезонната астма, характерна за пролетно-летния сезон. Поленовата астма най-често се съпровожда от симптомите на алергичната хрема и конюктивит. През зимния сезон вирусните инфекции на горните дихателни пътища често провокират пристъп на бронхиална астма. Съществува и особен тип астма, наречена “астма от усилие”, при която физичското усилие предизвиква спазъм на бронхите. В тези случаи кашлицата и свиренено в гърдите се проявяват след 3-6 минути след началото на физическото усилие, най-често при затичване, но и при емокии, смях, силен плач.

11. От какво зависят честотата и продължителността на пристъпите?

Освен от индивидуалните особености на организма, честотата и продължителността на астматичния пристъп зависят най-вече от качеството на лечението и начина на живот на детето. Съвременното лечение може да осигури на болните от астма деца същото качество на живот като на техните здрави връсници – без пристъпи, без лишаване от физическа активност и без странични явления от прилаганите медикаменти.


12. Вярно ли е, че майчината кърма е бариера пред астмата?

Майчината кърма е незаменима храна, осигуряваща необходимите хранителни и имунни съставки за правилното развитие на кърмачето. Ние педиатрите съветваме всички майки да кърмят максимално дълго своите деца. Напоследък обаче в специализираната литература се появиха съобщения за повишения риск от астма при деца на силно алергични майки-кърмачки. При едно мащабно проучване върху повече от 3000 деца във Япония, за съжаление, не е доказано протективно влияние на кърмата по отношение бъдещето развитие на бронхиална астма.

13. Смогът в големите и индустриализираните градове увеличава ли риска , респективно процента на заболяващите и влияе ли върху кризите?

Замърсяването на въздуха е един от главните фактори за повишената заболеваемост от белодробни заболявания и в частност бронхиална астма в детската възраст. Но астмата не е толкова просто заболяване, че да бъде обяснено само с един такъв фактор като индустриалното замърсяване. Пример за това са интересните наблюдения в бившата Източна Германия. Преди обединението, въпреки силното замъсяване на въздуха, честотата на астмата и другите алергични болести е била ниска. След обединението, въпреки затварянето на редица индустриални предприятия и намаляванито на замърсяването на околната среда, честотата на алергиите и астмата драстично се покачва и достига тази, характерна за бившата Западна Германия само за няколко години. Подобни са наблюденията и в скандинавските страни, в които въпреки добрата екологична обстановка, честотата на астмата продължава да се покачва.


14. Бронхиалната астма създава ли предразположение у децата към простудни заболявания и бронхити?

Причинната връзка е точно обратната - простудните вирусни заболявания са най-честата причина за обострянето на детската астма, особено в есенно-зимния сезон.


15. Наистина ли е вреден цигареният дим?

Като фактор, предизвикващ появата на пристъп у дете, болно от бронхиална астма, тютюневият дим е безспорен виновник. Родителите на тези деца се съветват да се откажат от този навик или ако не могат, да не пушат въобще в жилището (а не само в стаята на детето).

16. Лечима ли е астмата?

Около 60% от децата с астма имат шанса да “израстат” астмата. Това означава, че след определена възраст те престават да получават пристъпи. Останалите 40%, независимо от лечението продължават да получават по-чести или по-редки пристъпи на заболяването през целия си живот. При тези пациенти лечението на астмата е насочено към контрол на симптомите – целта е тези деца със съответното лечение да водят нормален живот без пристъпи и ограничение на физическата активност. Ние не знаем при кои деца астмата ще изчезне спонтанно и лекуваме всички деца за да предотвратим невъзвратимите промени в белия дроб, до които води нелекуваното имунно възпаление на бронхите. Тактиката да се изчаква с лечението да пубертета с надеждата астмата да се самоизлекува е опасна.


17. Лекарства се дават на детето само при криза или по-продължително време?

Лечението на самия астматичен пристъп обикновено не представлява особен терапевтичен проблем. Съвременната концепция за лечението на астмата поставя ударението върху нейното профилактично лечение, т.е. целта е да не се достигне до състоянието на астматична криза. Астмопрофилактиката може да трае месеци и ако е необходимо – дори години. Медицината понастоящем разполага с нови ефективни и достатъчно безвредни медикаменти, които осигуряват нормален живот на болното дете. Понякога и след първия курс на профилактиката състоянието на детето трайно се стабилизира и не се налага повторно лечение.
Тука е мястото да обърна внимание на въпроса за нетрадиционните методи за лечение на астмата. Съществуват научно доказани нетрадиционни методи за лечение на астмата! Хомеопатията е един такъв метод,  но не като алтернативен, а като адитивен (допълващ) метод за лечението на детската астма! Има единични съобщения за успешно лечение на психогенно обусловена астма у момичета в пубертета с метода на автогения тренинг.

18. При деца с астматични пристъпи има ли противопоказани ваксини?

При деца с доказана астма се препоръчва въздържането от противококлюшна ваксина. При деца с изразени склонност към алергични реакции всяка ваксинация трябва да се предшества от няколкодневно приемане на антиалергичен медикамент през устата.

19. Има ли връзка между астмата и хранителните алергии?

Такава връзка се наблюдава само в кърмаческа възраст. Тогава е често съчетанието на алергията към белтъка на кравето мляко и астматичните симптоми. При по-големите деца астматични пристъпи, предизвикани от консумация на определени храни са изключително редки и влизат обикновено в клиничната картина на алергичния шок. Ето защо при децата рутинно не се препоръчва тестуването с хранителни алергени и спазването на строги елиминационни диети.

20. Нужни ли са специални мерки за предпазване на бебетата от астма, примерно антиакарни дюшечета, матраци и възглавници, повишено внимание към хигиената в помещенията, където пребивават те, по-топло облекло, по-често или по-рядко извеждане навън...?

При алергичните индивиди с течение на времето се наблюдава един феномен на разширяване спектъра на алергените, към които те развиват чувствителност. В този смисъл при децата с алергии или астма се препоръчва домашна среда, бедна на алергени, най вече на алергена на домашния прах, който е сбор от продуктите от жизнедеятелността на кърлежа на домашния прах. В 80% от децата с астма се установява алергия към този алерген. Всички мерки, насочени към ограничаване на количеството на този алерген са в полза на здравето на бебето с астма. Тези деца трябва да се предпазват и от контакти с остри респираторни инфекции. Не се препоръчва и посещението на детски заведения – ясли и детски градини. Децата с астма, независимо от възрастта им трябва да бъдат обличани, отглеждани и възпитавани като здрави деца.

21. Има ли установена връзка между астмата и начина на отопление в домовете? По-сухият въздух при парно отопление влияе ли и как? Нужно ли е допълнително овлажняване на въздуха?

Установена е известна позитивна връзка между честотата на астмата и отопляването на дома с печки с твърдо гориво, най често с въглища. Подовото отопление влияе отрицателно на астмата поради възходящия конвекционен поток от пода, който увеличава концентрацията на домашния прах във вдишвания въздух. Не бива да се прекалява и с овлажняването на въздуха, тъй като високата влажност благоприятства развитието на кърлежа на домашния прах.

22. Вредят ли стайните растения?

Цъфтящите стайни растения не се препоръчват в дома на детето с астма, независимо от липсата или наличието на доказана алергия към тях. Зелените стайни растения се смятат за допустими, макар че някои автори преценяват като потенциално опасни алергени плесените и гъбичките, виреещи в почвата в саксиите на тези растения.

23. А домашните животни?

Под “домашни животни” обикновено се разбират т.нар. “домашни любимци”, представени най-често от кучета, котки, гризачи (мишки и хамстери), рибки и много рядко – влечуги. С тези животни, живеещи в жилището, детето е в постоянен ежедневен и масивен контакт. Най-честа и силна е алергията към котешки косми и пърхут. По-рядка е алергията към кучешките косми и слюнка или към урината на гризачите. Алергия към живи рибки не съществува, силно алергични обаче са сухите храни, съдържащи водни бълхи (дафнии). Принципното мнение на специалистите е, че децата с астма не бева да отглеждат домашни любимци. Ако обаче съществуват психологични или други пречки за елиминирането на домшния любимец, препоръчително е да се направи кожно-алергична проба и едва след нейния положителен резултат да се пристъпи към непопулярното решение.

24. Има ли спортове, които допринасят за лечението на болни от астма деца и спортове, които са под “табу” за тях?

Освен при много тежките и редки случаи, детето с бронхиална астма не трябва да бъде ограничавано по отношение на физическата активност. В детската възраст физическата активност играе и социална функция. Детето с астма може и трябва да спортува. Ако при физическо натоварване обаче детето получава задух, това означава, че астмата е извън контрол и лечението трябва да се ревизира.
Препоръчвани са спортовете, при които има умерено и равномерно (не спринтово) аеробно натоварване – плуване и колоездене. Всъщност няма спорт, който да не може да бъде упражняван от детето с астма. Не се смятат за особено подходящи спортовете, упражнявани в запрашена среда и затворени помещения.

25. Какви са последните думи на медицината относно лечението от астма?

Фармацевтичната наука създава все по-нови и нови високо ефективни и практически безопасни медикаменти, с които лекарите са в състояние да постигнат контрол върху симптомите и протичането на заболяването. Съвременното противоастматично лечение е предимно инхалаторно. Неоправдан е страхът на някои родители от “пристрастяване”към инхалаторните кортикостероидни медикаменти за лечение на астмата. В практиката напоследък добива популярност един нов клас антиастматични медикаменти в таблетна форма, наречени антилевкотриени. Самостоятелно те са подходящи за лечение на по-леките форми на бронхиална астма у децата, а в комбинация с инхалаторните кортикостероиди - при по-тежките форми.